Самосаботаж и самооценка: Как вътрешният ни критик ни спъва по пътя към успеха

Самосаботажът е като онзи приятел, който уж ви подкрепя, но винаги има едно „ама“. „Много добре си се справила... ама дали беше достатъчно?“ Звучи ли ви познато? За мен това беше ежедневие – години наред се спъвах в съмненията си, които бяха подхранвани от една-единствена мисъл: „Не съм достатъчно добра.“

Ще ви призная, че ми отне доста време да осъзная откъде идва този вътрешен саботьор. Но истината е, че корените му често са в ниската самооценка – в онази невидима връзка между това как се възприемаме и колко си позволяваме да успяваме.

Какво е самосаботаж и защо го правим?

Един ден, докато подготвях важен проект, открих себе си да подреждам кухненските шкафове. После да търкам плота. Накрая реших, че е време да прегледам гардероба си. И знаете ли какво? Работата остана незавършена.

Това е самосаботаж – отлагане, поставяне на излишни пречки и подценяване на собствените способности. Не го правим, защото сме мързеливи, а защото страхът от провал (или дори от успех) надделява.

Според изследвания, ниската самооценка често е двигателят на този процес. Психологът Алберт Бандура обяснява, че когато не вярваме в себе си, нивата ни на самоефективност (увереност в способностите ни) намаляват, което ни кара да избягваме предизвикателствата.

Моят сблъсък със самосаботажа

Ще ви разкажа една история. Беше момент от живота ми, когато вътрешният ми критик беше особено активен. Завърших проект, вложих сърцето си в него, а когато колегите ми казаха: „Страхотна работа!“, аз отговорих: „О, това е нищо, можеше да е по-добре.“

И така, вместо да се радвам на успеха, започнах да избягвам следващата задача. „Ами ако този път не стане толкова добре?“ – си мислех. Самоосъждането беше станало ежедневие.

А после се случи нещо, което промени всичко. По време на арт терапия ми предложиха да нарисувам „гласът на вътрешния си критик“. Нарисувах едно смешно човече – огромна уста, дребно тяло и несъразмерни ръце. Погледнах рисунката и се разсмях. Осъзнах, че този глас звучи страшно само в главата ми, но на хартия изглежда като карикатура.

Самооценката: Ключът към справяне със самосаботажа

Самооценката не е нещо, което получаваме отвън. Тя е вътрешен процес – начинът, по който приемаме и ценим себе си.

Колко често сте си мислили: „Успях, но имах късмет“ или „Не беше кой знае какво“? Това е пример за когнитивно изкривяване, наречено „деквалификация на положителното“. Отхвърляме комплиментите, защото си мислим, че не сме ги заслужили.

Но ето нещо, което осъзнах в своята практика: да приемете себе си такива, каквито сте – с успехите и несъвършенствата си – е най-голямата стъпка към личното ви освобождение.

Как арт терапията помага

Арт терапията ми показа, че не е нужно да бъда перфектна. Не е нужно дори да мога да рисувам! Достатъчно е да си дам време да изразя това, което усещам.

Ето как помага:

1. Разпознаване на вътрешния критик:Когато дадете на този глас форма – чрез рисунка или дори думи – ще видите колко малък и незначителен е той всъщност.

2. Изразяване на емоции:Чрез цветове и форми можете да освободите напрежението, което държите в себе си. Аз лично открих, че най-много обичам да рисувам криви линии с много ярки цветове – това съм аз в най-хаотичната си форма, но и най-истинската.

3. Изграждане на самооценка:Когато създавате, започвате да виждате стойността на това, което правите – дори и да не е „перфектно“.

   
   

Научно изследване от 2019 г. (Kaimal et al.) доказва, че арт терапията значително намалява нивата на кортизол (хормона на стреса) и увеличава усещането за благополучие.

Как да направите първата крачка?

1. Опитайте това упражнение: Нарисувайте „гласът на вашия вътрешен критик“. Дайте му смешно име. После нарисувайте „идеалното ви аз“. Как изглеждат двете? Какви са разликите?

   
   

2. Престанете да сравнявате себе си с другите: Помнете, че вашето пътуване е уникално.

   
   

3. Запомнете: Самооценката е навик. Тя се изгражда постепенно, с малки, но постоянни стъпки.

   
   

Ако и вие се борите с вътрешния си критик, знайте, че не сте сами. Самосаботажът е често срещан, но не е непреодолим. Дайте си шанс – чрез арт терапия или друга форма на подкрепа – да изградите самооценка, която ще ви позволи да се радвате на успехите си.

💡 Не забравяйте: вашата стойност не се измерва със съвършенство, а с автентичността ви.

Ако искате да научите повече или да опитате арт терапия, свържете се с мен чрез формата под статията.

Ще се радвам да ви подкрепя по пътя към вашето по-добро „аз“!